Националният съвет на Словашката република гласува вот на недоверие към правителството на Едуард Хегер (OĽANO). 78 от 102 присъстващи депутати гласуваха в подкрепа на падането на правителството, 20 бяха против, а двама се въздържаха, предаде словашката агенция TASR. Преди гласуването депутатите от OĽANO напуснаха залата.
Днес министърът на финансите Игор Матович (OĽANO) предложи оставката си, ако SaS оттегли подписите си под вота на недоверие и подкрепи бюджета, предаде БГНЕС.
Предложението за вот на недоверие към правителството беше внесено от опозиционната партия SaS. Необвързаните депутати около Петер Пелегрини също са подписали предложението на извънредно заседание.
Лидерът на SaS Ричард Сулик заяви в пленарната зала по време на дебата, че може да си представи правилно и смислено възстановяване на правителството само след разпад на сегашното. SaS ще подкрепи кабинета, но няма да бъде част от него. Той говори и за възможността за предсрочни избори или за служебно правителство.
Няколко членове на правителството и министър-председателят също се изказаха в пленарната зала. Те отхвърлиха предложението на SaS и призоваха либералите да направят крачка назад. SaS се обявиха за запазване на демократичното управление. Националният съвет е гласувал недоверие към правителството два пъти в досегашната история на независима Словакия.
На 14 март 1994 г. парламентът за първи път отстрани от длъжност министър-председателя Владимир Мечиар, като по този начин изрази недоверие и към второто му правителство. Вторият път, когато правителството на Ивета Радичова не получи подкрепа, беше на 11 октомври 2011 г., когато министър-председателят съчета вота на доверие с гласуването на законопроекта за еврото. Второто правителство на Владимир Мечиар бе сформирано след предсрочните парламентарни избори, проведени на 5 и 6 юни 1992 г. Те бяха спечелени от Движението за демократична Словакия (HZDS), а на 23 юни 1992 г. председателят на парламента Иван Гашпарович възложи на Мечиар, лидер на движението, да състави правителство. То бе сформирано на следващия ден от представители на HZDS и Словашката национална партия (SNS). На 9 март 1994 г. президентът на Словашката република Михал Ковач изнесе доклад за състоянието на Словашката република, в който разкритикува работата на министър-председателя Мечиар и неговото правителство. Скоро след това HZDS напусна HZDS с осем депутати и формира фракция от независими депутати в парламента. На 11 март 1994 г. с тайно гласуване депутатите от Народното събрание на Словашката република гласуваха недоверие на Мечиар. Президентът го уволни на 14 март 1994 г., което доведе до срив на цялото правителство. На следващия ден Ковач назначи ново правителство, оглавявано от министър-председателя Йозеф Моравчик.
След парламентарните избори, проведени на 12 юни 2010 г., започна да се оформя правителството на Ивета Радичова. То се състоеше от представители на SDKÚ-DS, SaS, KDH и Mosta-Híd. Министър-председател стана Ивета Радичова (SDKÚ-DS), а мандатът на нейното правителство започна на 8 юли 2010 г. и продължи до 4 април 2012 г.
На 11 октомври 2011 г. депутатите гласуваха предложението на правителството да се одобри удължаването на срока на действие на "Евровал" - инструмент за защита на финансовата стабилност в еврозоната. Премиерът Радичова съчета гласуването на предложението с вот на доверие към правителството. Предложението беше отхвърлено от коалицията SaS, ръководена от Ричард Сулик. От 124 присъстващи депутати 55 гласуваха в подкрепа на еврото и на доверието в правителството. По този начин правителството на министър-председателя Радичова не получи съгласието на абсолютно мнозинство от всички депутати и следователно не получи доверието на парламента.
На 13 октомври 2011 г. Ричард Сулик, лидер на партията SaS, бе освободен от поста председател на словашкото Народно събрание. В същия ден обаче депутатите одобриха укрепването на временния евровот след споразумение между трите коалиционни партии SDKÚ-DS, KDH и Most-Híd и опозиционната Smer-SD. В замяна на тяхната подкрепа те се съгласиха на предсрочни избори. Те се проведоха на 10 март 2012 г. Smer-SD спечели и състави правителство с министър-председател Роберт Фицо. Мандатът му продължи от 4 април 2012 г. до 23 март 2016 г.
